Постинг
25.09.2017 23:27 -
Мастило
Случвало ли ви се е да сте на напълно посредствено място, с напълно посредствени хора в изцяло обикновена ситуация и да си помислите нещо, което звучи сякаш го е казал Конфуций или някой друг мислител, чието име сте срещнали в "Мъдростта на вековете"?
Не претендирам да съм мъдър или дори умен. Говоря за онези общочовешки истини, които изскачат в нпълно обикновени и несвързани с дадената мисъл ситуация. " Аз съм си обикновен човек съм си" с още по-обикновена работа на обикновено място. Но както подреждам палета и вършея с палетната количка, ми изскача (от никъде!!!) мисълта, че
*Хората са като химикалките. Могат да изпишат хиляди думи, но най-важните от тях казват/написват точно преди мастилото им да свърши*.
Спирам се за момент. Осенен. Дали така не се е спирал и Евклид? Мисълта ме трЕска като шамар. "Това пък сега от къде"?! Няма връзка с работата ми. Нито с живота, който водя. Имам само химикалка в джоба, но изобщо не съм писател. Обикновен човек съм, както вече казах. Поствам само глупостите тук, които всеки може да прочете и оплюе или хареса. Само толкова. Не претендирам за нищо и очаквм още по-малко.
И изведнъж БАМ! Нещо, което даже звучи добре! Побърквам ли се? Може би, но думите са верни. Сега мисля над тях. Чудя се... Какви ли са били последните думи на баща ми? Какви ще бъдат тези на майка ми... А моите!? Ще има ли значение? Ще ги "прочете" ли някой?
За разлика от химикалките, ние не пишем на хартия. Пишем върху тези около нас. В душите им пишем. Като си отидем, прочитат написаното, разказвайки за нас. Всеки спомен е разказ. Написали сме го в тях като върху лист хартия. Може това да е последното, което сме им казали като сме се видяли. Може да е част от многото забравени забавни моменти.
Помня толкова много истории на хора, дето вече ги няма. Пък и на такива, дето още са тук. Добри и лоши - и историите, и хората. Като алманах съм станал. И продължавам. Пиша по празните страници на тези около мен, моите също биват издрасквани. Различни почерци, стилове... Дори цветовете на мастилото са различни...
Не претендирам да съм мъдър или дори умен. Говоря за онези общочовешки истини, които изскачат в нпълно обикновени и несвързани с дадената мисъл ситуация. " Аз съм си обикновен човек съм си" с още по-обикновена работа на обикновено място. Но както подреждам палета и вършея с палетната количка, ми изскача (от никъде!!!) мисълта, че
*Хората са като химикалките. Могат да изпишат хиляди думи, но най-важните от тях казват/написват точно преди мастилото им да свърши*.
Спирам се за момент. Осенен. Дали така не се е спирал и Евклид? Мисълта ме трЕска като шамар. "Това пък сега от къде"?! Няма връзка с работата ми. Нито с живота, който водя. Имам само химикалка в джоба, но изобщо не съм писател. Обикновен човек съм, както вече казах. Поствам само глупостите тук, които всеки може да прочете и оплюе или хареса. Само толкова. Не претендирам за нищо и очаквм още по-малко.
И изведнъж БАМ! Нещо, което даже звучи добре! Побърквам ли се? Може би, но думите са верни. Сега мисля над тях. Чудя се... Какви ли са били последните думи на баща ми? Какви ще бъдат тези на майка ми... А моите!? Ще има ли значение? Ще ги "прочете" ли някой?
За разлика от химикалките, ние не пишем на хартия. Пишем върху тези около нас. В душите им пишем. Като си отидем, прочитат написаното, разказвайки за нас. Всеки спомен е разказ. Написали сме го в тях като върху лист хартия. Може това да е последното, което сме им казали като сме се видяли. Може да е част от многото забравени забавни моменти.
Помня толкова много истории на хора, дето вече ги няма. Пък и на такива, дето още са тук. Добри и лоши - и историите, и хората. Като алманах съм станал. И продължавам. Пиша по празните страници на тези около мен, моите също биват издрасквани. Различни почерци, стилове... Дори цветовете на мастилото са различни...
Рецептите на д-р Иванова ...
Какво илюстрира ЦСКА - София
И, аз като @ dobrodan - само да покажа к...
Какво илюстрира ЦСКА - София
И, аз като @ dobrodan - само да покажа к...
Няма посредствено място и посредствени хора.
Никой не е далеч от мъдростта.
Дали ще я отрече или ще я потвърди -
негова си работа.
Дали ще си намериш ситото - твоя работа.
Четири са ситата, две от двете страни на главата и две отпред - за по-сигурно - предпоставка.
Тя обикновено не се ползва ........
цитирайНикой не е далеч от мъдростта.
Дали ще я отрече или ще я потвърди -
негова си работа.
Дали ще си намериш ситото - твоя работа.
Четири са ситата, две от двете страни на главата и две отпред - за по-сигурно - предпоставка.
Тя обикновено не се ползва ........
Ето какво пише в тълковния речник за думата "посредствен":
"посредствена, посредствено, мн. посредствени, прил. Който не се отличава с особени качества от средното ниво; лишен от ценни качества.
• същ. посредственост, посредствеността, ж.".
Според това определение, мога да се сетя за доста посредствени хора и места. А и ако нямаше - нямаше да го има и израза.
цитирай"посредствена, посредствено, мн. посредствени, прил. Който не се отличава с особени качества от средното ниво; лишен от ценни качества.
• същ. посредственост, посредствеността, ж.".
Според това определение, мога да се сетя за доста посредствени хора и места. А и ако нямаше - нямаше да го има и израза.
